Променим ли е моралният закон на Бога?

Начало » Други доктринални и библейски въпроси » Променим ли е моралният закон на Бога?

Плочите с Десетте заповеди на еврейскиКак смятате, Десетте Божии заповеди валидни ли са и днес или не?

Ако попитате нерелигиозен човек относно Десетте заповеди, той или тя ще са в състояние да цитират някои от тях (най-често това са: “Не убивай”, “Не прелюбодействай”, “Не кради”, “Не лъжи”), ще ви кажат, че сигурно са нарушавали почти всяка от заповедите, а също и колко хубаво би било, ако повече хора се съобразяват с тях – това ще се отрази много добре на обществото.

Ако обаче попитате вярващи за Божия закон (например протестанти), те с голям ентусиазъм ще ви отговорят, че Божият закон е разпънат на кръста със смъртта на Исус Христос, отменен е и повече не е задължителен за вярващите, защото те са вече под благодат.

Това не е ли странно? Хората, които са далеч от Бога и нямат никакви претенции относно вяра, осъзнават, колко благотворно за едно общество би било спазването на Божия закон, а тези, които би следвало да защитават Божия авторитет, се превръщат в противници на закона Му.

Всичко това трябва да ни подскаже, че въпросът за Божия закон е не само важен и не можем да го игнорираме, но и че най-вероятно не се разбира достатъчно добре.

Съществуват най-малко четири възгледа относно закона на Бога:

1) Божият закон е валиден, винаги е бил и винаги ще бъде, но благодарение на Божествения си авторитет църквата и свещенството могат да го променят.

2) Божият закон е бил валиден до смъртта на Исус на кръста, но е отпаднал след смъртта Му и вече не е задължителен за спазване от новозаветните вярващи.

3) Всички Божии заповеди са валидни, но буквалното им спазване е било задължително само до смъртта на Исус. Във времето на Новия завет ние не ги изпълняваме буквално, а чрез вяра в Христос. Ние се свързваме с Исус чрез вяра, Който изпълнява всички тези заповеди вместо нас, но това може и да не стане видно от нашия живот.

4) Божият закон е валиден, винаги е бил и винаги ще бъде и никой няма право да го променя. Последователят на Христос доказва, че е спасен чрез вяра като живее съобразно закона Му.

Притеснително много теории относно закона на Бога, нали? Всъщност, ако се вгледаме малко по-внимателно, ще видим, че между първите три има нещо общо – по един или друг начин те представят Божия закон като подлежащ на някаква промяна във времето. Така че за удобство можем да разделим теориите само в две групи – твърдяща, че Божият закон подлежи на промяна и твърдяща, че Божият закон никога не се променя.

И така, подлежи ли Божият морален закон на промяна или не? Нека да разгледаме няколко негови особености, които ще ни помогнат да стигнем до правилния отговор.

1. Божият закон преди грехопадението.

Най-често срещаното обяснение на Божия закон в протестантските среди е, че той изразява волята на Бога към една определена нация – Израил. С други думи, появата, авторитета и валидността на Божия закон се обвързват само с една нация, като обикновено не се прави разлика между различните по естество изисквания към Израил – всичко се слага под общ знаменател – “Божият закон”. И естествено, че след като след смъртта на Исус Израил е загубил своята водеща роля в изпълнението на Божия план на земята, законът на Бога е станал невалиден за новозаветните вярващи.

Писанието обаче казва съвсем ясно, че законът е съществувал много преди да се появи Израил. Той е съществувал дори преди грехопадението на хората. Нещо повече, той е съществувал още преди хората да бъдат създадени. Всъщност, падението на Луцифер (което се е случило много преди сътворяването на хората) е свързано именно с нарушаването на Божия закон, което доказва, че законът е съществувал много преди да бъде създадена земята:

“Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в теб” (Езек. 28:15).

Би ли могло Луцифер да бъде обвинен в беззаконие, ако не е имало закон, който да наруши? Изобщо можем ли да говорим за грях и грехопадение, ако няма закон, който да може да бъде нарушен чрез определено деяние? Нали грехът е точно това – нарушение на закона (1 Йоан 3:4)?

Така че когато мислим за Божия закон, винаги трябва да помним, че той е съществувал много преди да се появи Израил и ако открием в Библията нещо много специфично отнесено към Израил, да не бързаме да го определяме като закона на Бога.

2. Отражение на Божия характер.

Цялата сложност около Божия закон и залитането по различни теории може да се реши много бързо и лесно, ако се разбере естеството му. Той не представлява просто някакви наредби, той разкрива характера на Бога. Обърнете внимание на следните връзки.

Според Свещеното писание Господ е съвършен:

“Той е Канара, делата Му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави. Бог на верността е и няма неправда в Него. Справедлив и прав е Той” (Втор. 32:4; виж също Пс. 18:30).

Изследователят на Библията не може да бъде изненадан от изявлението, че Господ е наречен съвършен. Определението “съвършен” обаче е трудно приложимо за един човек, нали така? Не така стоят нещата относно Божия закон:

“Законът Господен е съвършен, възвръща душата. Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето. Заповедта Господна е светла, просвещава очите” (Пс. 19:7, 8).

Бог е съвършен, но и Неговият закон е съвършен.

Библията също твърди, че Бог е праведен:

“Защото праведният Бог обича правдата. Праведният човек ще гледа лицето Му” (Пс. 11:7; виж също Пс. 7:11; 116:15; Исая 45:21).

Законът на Бога също е праведен:

“Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра” (Римл. 7:12; виж също Пс. 119:172).

Значи Бог е праведен, но и законът Му е праведен.

Освен това Бог е свят:

“Възвишавайте Господа нашия Бог и кланяйте се в светия Му хълм, защото Господ нашият Бог е свет” (Пс. 99:9; виж също 1 Царе 2:2).

Светостта е едно от най-уникалните и възвишени качества на Бога. Да, но законът Му също е свят:

“Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра” (Римл. 7:12).

И Бог, и законът са свети.

Продължаваме с Божиите възвишени качества. Бог е добър (благ):

“Благ е Господ и праведен. Да! милостив е нашият Бог” (Пс. 116:5).

Въпреки че сме склонни да използваме това определение и за хора (виж Римл. 5:7; Деян. 11:22, 24), Исус Христос е категоричен, че добротата не е човешко качество, а Божие (Марко 10:18). Но Неговият закон също е наречен добър:

“Тъй щото законът е свет и заповедта света, праведна и добра” (Римл. 7:12).

Когато мислим за добротата, трябва да помним, че Бог и законът са добри.

Библията също твърди, че Бог е истина:

“Така щото, който облажава себе си на земята, ще облажава себе си в Бога на истината и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината; защото предишните скърби се забравиха и защото се скриха от очите Ми” (Исая 65:16).

За този, който търси истината, е страхотно да знае, че Бог е истина. Но и законът Му е истина:

“Ти си близо, Господи и всички Твои заповеди са истина. Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти Си ги учредил за винаги” (Пс. 119:151, 152).

Както виждаме, най-съществените и уникални характеристики на Божия характер са и характеристиките на Неговия закон. Няма как това да е случайност. Това не може да означава нищо друго, освен че Десетте заповеди отразяват Божия характер. Мойсей трябва да е знаел това много добре, защото бил четиридесет дни в Божието присъствие и точно тогава Господ му разкрил името Си, което според ориенталското мислене означава, че му разкрил характера си:

“Тогава рече Мойсей: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред теб всичката Моя благост и ще проглася пред теб Името Йеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля… И така, Мойсей издяла две каменни плочи, като първите. И на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ и взе в ръцете си двете каменни плочи. И Господ слезе в облака, застана там до него и прогласи Господното Име. Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение” (Изх. 33:18, 19; 34:4-7).

Господ разкрил величието на Своя славен характер на Мойсей. Как обаче тази истина за Божието естество можела да стане достъпна и за другите хора? Когато Бог разкривал истината за Себе Си, Мойсей държал в ръцете си две плочи. Господ изписал на тях Десетте заповеди и след това Мойсей ги дал на хората (Изх. 34:28, 29). Така бил решен един въпрос, който и до днес вълнува хората, а именно: Какъв е Бог? Ако искаш да разбереш, какъв е Бог, прочети Десетте заповеди. Те са изразът на Неговия характер и естество.

Щом като законът е израз на Божия характер, доколко е логично да очакваме, че той ще подлежи на промяна? Ами изобщо не е логично! Ето какво още казва Писанието за Бога:

“Защото понеже Аз Господ не се изменявам, затова вие, Яковови чада, не загинахте” (Мал. 3:6).

Бог не се изменя. Ако се променяше, нямаше да е съвършен. Щом като една от основните Божии характеристики е непроменимостта, можем ли да приемем, че законът, който е израз на Неговия характер и естество, подлежи на промяна? Естествено, че не!

“Ти си близо, Господи и всички Твои заповеди са истина. Отдавна зная от Твоите свидетелства, че Ти Си ги учредил завинаги” (Пс. 119:151, 152).

“Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне” (Лука 16:17).

Би било добре поддръжниците на теориите, които твърдят, че Божият закон подлежи на промяна, да обърнат внимание на тази особеност. Десетте заповеди, Моралният закон на Бога, не се отнасят само за израилтяните. Те се израз на Божия характер и естество и са също толкова непроменими, колкото и Бог е непроменим.

3. Регулатор на отношенията между Бог и творенията.

Но това не е всичко. Законът на Бога е не само отражение на характера Му, но и израз на волята Му към сътворените от Него същества. Актът на сътворението поражда отношения между творение и Творец, които трябва да бъдат изяснени и регулирани чрез някакъв вид закон. Един творец има правото да изисква послушание от сътвореното от него, защото му принадлежи. Точно поради това, например, родителите имат правото да изискват послушание от децата си, защото те са им дали живот – децата принадлежат на родителите си.

Ето как е представена в Библията връзката между сътворяването на едно същество и необходимостта то да изпълнява волята на твореца му:

“Твоите ръце ме направиха и утвърдиха. Вразуми ме, за да науча Твоите заповеди” (Пс. 119:73; виж също Пс. 143:10).

За псалмиста основанието да спазва Божия закон е фактът, че Господ го е създал. Достатъчно силно основание, нали? Следователно, чрез закона Си Господ не само разкрива на творенията Си, какъв е Той, но и им показва, какво очаква от тях. Божият закон изразява волята на Бога към творенията. Това можем да разберем и от следния библейски стих:

“Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс. 40:8).

Имайки предвид паралелизма, който псалмистът използва, установяваме, че когато говорим за Божията воля, трябва да мислим за Неговия закон. Ако законът на Бога е в сърцето ни, ще изпитваме наслада да изпълняваме волята Му. Именно поради това е много странно да срещнеш вярващи, които твърдят, колко е важно да се изпълнява Божията воля, и в същото време вярват, че Божият закон е вече невалиден за християните. Как изобщо би могло Божията воля да бъде отделена от закона Му?

4. Необходимост от изкупление на грешника.

Твърде много християни влагат огромна енергия, за да докажат, че Божият закон или някои негови части са вече невалидни или подлежащи на промяна. Те пропускат не само факта, че законът отразява Божия характер и воля, но и още едно основно доказателство за непроменимостта на Божия закон – изкуплението на човечеството чрез Исус Христос.

Проблемът на човешката раса е, че живеейки в грях тя е под Божието осъждение, т.е. под осъждането на светия Му закон, който всички ние сме нарушавали и продължаваме да нарушаваме:

“Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римл. 3:23).

Присъдата за нарушаването на светия закон на Бога е само една:

“Заплатата на греха е смърт” (Римл. 6:23а).

Тъй като Библията ни уверява в Божията любов към грешника и Неговото страстно желание да спаси всеки, нека да помислим, какво би станало, ако голямата част от протестантите бяха прави и Бог беше премахнал закона Си.

Ако Божият закон бъде отменен, вече няма да има морален стандарт, който да посочва хората като грешни същества заслужаващи вечна смърт. По този начин грехът престава да бъде грях, а грешните същества могат да продължат да живеят вечно. Очевидно по този начин грехът се увековечава, но пък грешникът бива пощаден и над него вече няма надвиснало осъждение. И неговият проблем приключва. Всичко, което е необходимо, е Господ да премахне закона Си.

Въпросът е, че там, където човешкият проблем приключва, започва проблемът за Вселената. Премахването на вечния морален стандарт гарантиращ свободата и щастието на творенията ще доведе до хаос, мизерия и сигурно унищожение. Макар и чрез премахването на закона Си Бог да би освободил човека от вината, би обрекъл Вселената на смърт. Затова Бог избрал съвсем друг начин да спаси грешника – начин, който да гарантира запазване на непроменимостта и целостта на закона Му, но и в същото време да осигури изходен път за всеки, който пожелае да се освободи от греха. И това решение е някой равен на закона да поеме вината на човечеството и да умре вместо хората. Това велико Божие дело по спасяване на хората Библията нарича “изкупление”. Само по себе си изкуплението доказва, че Божият закон не може да се промени по никакъв начин. Това е толкова важен момент, че Библията няма как да го пропусне:

“Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие. Всичките Му заповеди са непоколебими, утвърдени са до вечни векове като са направени във вярност и правота. Той изпрати изкупление на людете Си, постави завета Си завинаги…” (Пс. 111:7-9).

Ако законът можеше да се премахне, не би имало нужда от жертва за грях, защото тогава не би имало грях (Римл. 5:13б). Но точно защото Божиите заповеди са непроменими и разкриват греха, Бог е трябвало да осигури изкупление на хората – един Заместник, Който да поеме тяхната вина, да понесе справедливото наказание на светия закон и така да осигури възможност на всеки, който вярва в Него, да бъде спасен. Точно това направил Господ Исус Христос. Неговата жертва е едно от най-силните доказателства, че никоя от заповедите на светия закон не може да бъде променена. Да говориш, че жертвата на Исус ни спасява от греха и в същото време да вярваш, че законът е отпаднал, е едно абсолютно противоречие. Ако второто е било възможно, изобщо е нямало да има нужда от първото.

5. Непроменимост на Божия морален закон.

Тъй като разбирането, че Божият закон е прикован на кръста със смъртта на Исус и вече не е задължителен за новозаветните вярващи (теория №2), е много разпространено, нека да разгледаме един от основните текстове, който привържениците на тази теория прилагат като аргумент:

“Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня” (Матей 5:17).

Привържениците на теория №2 твърдят, че според този стих Исус е изпълнил закона и затова за новозаветните вярващи вече не е необходимо да го правят. Странното е, че този стих се цитира и от поддръжниците на теория №3, които твърдят, че абсолютно всички заповеди от Стария завет са валидни за новозаветните вярващи, но те ги изпълняват “духовно” чрез Христос.

Разбирането на значението на думите от този текст в оригинал би ни помогнало да разберем по-добре, какво е имал предвид Исус, когато ги е изричал. И така, какво означават думите на този стих на гръцки?

“Да разруша” – /гр./ “каталус” – буквално “разхлабвам”, като например палатка и оттук “правя невалиден”, “отменям”, “премахвам”.

С други думи Исус пита: “Да не би да си мислите, че задачата Ми е да направя закона невалиден вече?” Въпросът звучи малко риторично. Очакваният отговор трябва да е: “Не, не за това съм дошъл!” Христос бил провъзгласил закона на Синай. Защо сега трябва да го отменя?

“Да разруша закона или пророците”. За кой закон говори тук Исус?

“Закона” – /гр./ “номос”. Тук думата е използвана като еквивалент на еврейската “тора”, което включва цялата разкрита Божия воля.

Изразът “закона и пророците” показва двойното разпределение на Старозаветните писания (Матей 7:12). Контекстът обаче подсказва, че тук Христос говори преди всичко за Моралния закон и за гражданските разпоредби съдържащи се в Мойсеевите книги и потвърдени от пророците. Но Исус твърди, че не е дошъл да ликвидира закона, а да го изпълни: “Не съм дошъл да разруша, а да изпълня”.

“Да изпълня” – /гр./ “плероо” – “правя пълен”, “изпълвам”.

В Планинската проповед, където се намира разглежданият текст, Авторът на закона изяснява истинското значение на заповедите и начинът, по който неговите принципи ще се изявят в мислите и живота на поданиците на царството, което Той дошъл да установи. Самият Законодател сега потвърждава, че заповедите от Синай са задължителни за всички, имащи желание да са небесни поданици и провъзгласява, че всеки, който ги отмени, “никак няма да влезе в небесното царство” (Матей 5:20).

Но не означават ли тези думи на Христос, че Той отменя закона – че го изпълнява и по този начин го прекратява? Твърдението, че чрез изпълнението на закона Исус го отменя, противоречи на контекста на Неговото изказване. С това тълкувание се отрича значението, което Христос очевидно влага, ако се опитаме да докажем, че Той не е дошъл да “разруши” закона, а чрез изпълнението му да го “отмени”. Това тълкувание пренебрегва очевидната антитеза в гръцката дума “алла” (“но”) и фактически прави идеите синонимни. С други думи, щом като Исус не е дошъл да премахне закона, няма как чрез изпълнението му да го отмени, да го премахне. Това е явно противоречие, ако се опитваме по този начин да обясним значението на стиха.

Изпълнявайки закона Христос го прави “пълен” със значение, като дава на хората пример за пълно послушание на Божията воля, за да може същият този закон “да се изпълни в нас”:

“Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух” (Римл. 8:3, 4).

Тук също е използвана думата “плероо” – “да се ‘изпълнят’ изискванията на закона в нас”. Така че няма как изпълняването на закона от страна на Исус да направи заповедите на Моралния закон или само една от тях да загуби значението, което е имала. Всяка от Десетте заповеди е въпрос на морал. Христовото изпълнение на закона нито отменя някоя от тях, нито прави една от тях да изпълни значението си в Него и да не бъде повече валидна за християните във вида, в който е.

Разгледаните особености на Божия закон ни водят до заключението, че нито теорията твърдяща, че Божият закон винаги е бил валиден и винаги ще бъде, но благодарение на Божествения си авторитет църквата и свещенството могат да го променят (веруюто на католици и православни), нито теорията твърдяща, че Божият закон е бил валиден до смъртта на Исус на кръста, но със смъртта Му е отпаднал и вече не е задължителен за новозаветните вярващи (веруюто на повечето протестанти), нито тази, която гласи, че всички Божии заповеди са валидни, но буквалното им спазване е било задължително само до смъртта на Исус (веруюто на някои протестанти), са верни. Тези характеристики на Божия закон са само някои от основанията адвентистите от седмия ден да приемат последната теория – Божият закон е валиден, винаги е бил и винаги ще бъде валиден и задължителен за вярващите и никой няма право да го променя или да игнорира неговото спазване.

Фактът, че Божият морален закон е точно отражение на Божия характер и воля към творенията и това че Той е дал Сина Си за изкуплението на хората, са някои от най-силните доказателства, че не е възможно Божият закон да бъде променен.

Прочетете и статията Волята на Бога – разкрита, където разглеждаме, как точно Бог е разкрил волята Си на творенията чрез Десетте заповеди.

45
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

19 Comment threads
26 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
12 Comment authors
lilia

А поговорката: Прекаления светец и Богу не е драг. Навсякъде около нас е пълно с примери за обратното.Може би до голяма степен еповече нарушаван отколкото спазван.

Антон Димитров ...............

В Старият Завет закона беше даден по утимативен начин. В Новият Завет имаме написване на Божият Закон в сърцата и умовете чрез три нови подхода. Новозаветното поучение на Г.Ис. Христос, Благодатното водителство на Святия Дух и промяната на ценностната ни система (мирогледа) чрез Новорождението. За всички морални заповеди имаме повторна интерпретация в Новят Завет, не така стои въпроса със Съботата. Това означава че Съботната заповед е церемониална. Тони

Кристиан

Първо искам да уточня,че аз от известно време съм извън църквата,но не по причина за проблем с доктрините в Адвентната църква,а поради други лични причини. Въпреки,че съм от известно време извън църквата мога уверено да заявя,че никога не съм имал и дано да нямам съмнения занапред в правилността на доктрините изповядвани от Адвентната църква. Та по въпроса за Моралния закон и Съботата искам да цитирам един стих от Лк. 4:16 – “И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в събота и се изправи да чете.” Тук ясно и категорично се заявява,че Христос по… Още »

Антон Димитров ...............

@Кристиан, Когато един човек е възприел една позиция в случая само от ученията на адвентната църква, той не може да си изгради друго виждане… Разбира се че Ис.Христос е изпълнявал закона влючително е пазел съботата. Той се роди под закон и трябваше да изпълни целият закон за може да стане изкупител.Само абсолютен праведник можеше да бъде победител над греха.С всички земни на земята равен, със грешниците грешен станал на Голгота.Но в Него не се намери грях за това стана победител, изкупителен агнец. Йоан1:17″ Понеже законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Ис.Христа.” Тони

stamen krivoshiev

@Антон Димитров ……………,
Бихте ли разтълтували тези доста популярни думи, казани от същия Господ Исус Христос, цитирани многократно и в този форум: “Пазете се, да не се случи бягането ви през зимата, или В СЪБОТЕН ДЕН” /Мат.24:20/. Какво, според Вас, иска да каже Господ Исус с тези последни думички / В СЪБОТЕН ДЕН/? Очевидно е, че нещо иска да каже, защото Той празни думи не употребява, нали?

Кристиан

До Тони – та значи виж Тони какво ще ти кажа: (1).Много грешиш относно тезата си че съм запознат само с една позиция,т.е. тази на адвентната църква!!! (2). Със сигурност аз съм чел най-разнообразни религиозни схващания ще се опитам да ти ги изброя по памет,но бъди сигурен,че ще пропусна много,защото вече съм ги позабравил,та чел съм позицията на католици,праволсавни,петдесятници,йеховисти,баптисти,методисти,мормони, дъновисти,муунисти и на още куп религиозни общества чиито имена бяха толкова особени,че не мога да си ги спомня. Чел съм специални критики срещу Съботата от православни теолози и други протестантски. Имал съм моменти когато съм четял по 16-18 часа и единствената… Още »

Антон Димитров ...............

@Кристиан, Прощавай ако съм те засегнал. Така ми се стори… Сега разбирам че с изследване на въпроса си стигнал до това убеждение да пазиш съботата. Аз много ценя посветени и мотивирани хора. От тях винаги можеш да научиш нещо… Питаш какво е мнението ми за Мат.24:20. Не съм сигурен дали мога да дам най-добрият отговор,но разсъждавам: Ако зимата е много неподходящо време за местене. Не можеш да спиш на открито, судено е, трябва да носиш много дрехи и завивки. О това ще бъде много тежко преживяване. Ако си семеен и женати е бременна или с малко бебе, още повече се… Още »

стамен кривошиев

@Антон Димитров ……………, Ако прочетем целия контекст, ще видим, че Исус говори едновременно за две събития, които имат общи неща помежду си. Едното е загиването на еврейската нация, а другото- краят на света. Учениците са свързвали тези две събития, тъй като те все още не разбирали, че еврейският народ ще бъде отхвърлен и повече няма да бъде Божий избран народ. Въпреки, че е трябвало да го разбират, защото Исус вече им е бил казал това /Мат.21:43/. Ако еврейският народ не беше отхвърлил Христос, тогава наистина щеше да има логика да бъдат свързани същите тези две събития. Фактът, че учениците са… Още »

Боби

@Антон Димитров, И още нещо важно за молитвата за бягането в съботен ден и затварянето на вратите на Ерусалим… Исус дава пророчеството и предупреждава не само жителите на Ерусалим, а и на всички вярващи в Юдея. Това пророчество се отнася и за тях. (Матей 24:15-16) когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място, (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините… И това е пряко свързано със съвета за молитва: (Матей 24:20-21) При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден;… Още »

Кристиан

До Тони – благодаря за така изразеното мнение с уважение към мен. По принцип това е рядко срещана черта в българина когато има насреща си човек с различно от неговото мнение да изрази уважение по какъвто и да било начин,но все пак ти прави чест жеста дори и в писмен вид :) Та по въпроса за бягането в съботен ден. Първо въпроса не е поставен от мен,но все пак мога да изразя мнение. Второ евреите не бяха отхвърлени от Бога заради неспазване на Закона или прочие друго. Причината беше в това,че те отказваха да приемат Христос като Богоизбрания Спасител на… Още »

Кристиан

Само искам да добавя един исторически факт в подкрепа на доктрината за съботата. Неговото значение и цел е предимно да ни накара да се замислим,а до какви мисли ще ни доведе това замисляне е отделен въпрос! Искам да вметна,че на мен ми прави впечатление следният исторически факт,а именно,че откакто християнството е започнало да се разпространява,след смъртта на Христос и особено най-вече след смъртта на последния апостол… Най-дискутираният библейски и спорен въпрос е бил този относно доктрината за Съботния ден. Знае се,че преминаването от събота към неделя не е станало изведнъж,а с течение на десетилетия и дори 2-3 века,до 321 г.… Още »

Антон Димитров ...............

“Съботата е направена за човека” – каза Исус. Тук беше мястото Г.Исус да обясни значението на съботата, така както я разбират адвентистите, но не се случи…Съботата като институция била замислена и направена за Адам и Ева и човеците след тях. Никъде в текста не се поставя въпроса, за коя нация е направена съботата. Но хитро вмъкват адвентните учители ответ – съботата не е направена само за Евр.народ… Действително, Библията е една трудна кръстословица.Исая28:9-11 “Защото дава заповед след заповед,заповед след заповед и правило след правило, тук малко, там малко”. Кого ще научи на знание? Има един критерий за истината 1Кор.2:10-16 “Не… Още »

Боби

@Антон Димитров, За да бъде разбран човек е необходимо да се изразява ясно. От последното изказване не успях да разбера какво искаш да кажеш. Какво означават думите ти: “Тук беше мястото Г.Исус да обясни значението на съботата, така както я разбират адвентистите, но не се случи…”? Исус много добре обясни значението на съботата и то така както я разбират адвентистите. За да разясни на фарисеите и други учители, че бяха извратили и изопачили изискванията за освещаване на съботата даде примери. С тях Исус не защитаваше нарушаването на съботата. Проблемът не беше в съботата, а в натоварването й с изисквания, които… Още »

Антон Димитров ...............

До Боби, Действително в предният постинг аз загатнах за нещата, но неисках детално да ги излагам защото мислех че няма да бъда чут. Аз мисля че Г.Ис.Христос трябваше да изяви следното: Съботата е учредена от Бог Отец, като неделима част от неговото естество. Той Бог отдели и освети съботния ден, първо за себе Си. След това за всички негови ангели,херуфими, серафими, да почитат и му се покланят в Събота. Съботата е поставена за целият Универсиум.За това и човека е задължен да се съобразява и почита Божията Свята Събота. Но вместо това Исус заявява-“Съботата е направена за човека”. Човека е господар… Още »

Боби

@Антон Димитров, Имаш невероятно странна представа за адвентното разбиране за съботата. Къде си чел за това, защото е абсолютно невярно и изопачено разбиране? Няма адвентна книга, която да твърди такива неща. Добре е да цитираш откъде си разбрал, че адвентистите вярват в такъв абсурд. Ще коментирам разбиранията ти за адвентистите. Цитирам те: „Съботата е учредена от Бог Отец, като неделима част от неговото естество.” Адвентистите не вярват, че съботата е учредена като неделима част от Божието естество. Адвентистите вярват, че принципите в Божия закон са израз на Божието духовно естество. Кои са принципите? Матей 22:40 – любовта към Бога и… Още »

Кристиан

До Тони. Тони айде да се опитаме първо да си обясним какво означава Господар,защото аз оставам с впечатлението,че на тебе не ти е ясно или ти убягва ясното и значение на тази дума. Та според Бг тълковен речник тази дума има три основни значения. Първото в пряк смисъл значение е Владетел,Властелин. Второто значение е богат човек,който ПРИТЕЖАВА имоти и богатства. Третото значение в преносен смисъл е да имаш власт над някого или нещо! Така,разбрахме че думата Господар разкрива претенция за право на собственост. И сега когато Христос заявява че е Господар на Съботата,какво претендира? Претендира разбира се,че Съботата е е… Още »

Антон Димитров ...............

@Кристиан, До Кристиян и останалите които вземат отношение. “Съботата е направена за човека а не човека за съботата.” “Човешкият Син е Господар на съботата.” Въпроса е в качеството на какъв Г.Ис.Христос изказа тези думи. Ако той ги казва в качеството си на Бог,Творец,Създател съгласен съм с теб. Но ако той ги изказва като представител на човечеството оприличен на всички нас. С всички земни на земята равен, борец за изпълнение на закона /роден под закона/ за да задоволи изискванията на закона за праведност. И в този момент Го притискат, че позволява на учениците си да нарушават съботата. Отговаря – “Съботата е… Още »

Боби

@Антон Димитров, Проблемът е в разбирането ти, че Исус нарушава съботата. Това го твърдяха фарисеите. И за тях, както и за теб, Той наистина нарушава съботата, защото не разбирате смисъла, който Бог е вложил в нея и начина на нейното освещаване. Освещаването на съботата е за благословение, а не за бреме. Исус никога не е нарушавал съботата. Достатъчно е да цитирам два текста, които го потвърждават: Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.(Матей 5:17) Кой от вас Ме обвинява в грях? (Йоан 8:46) Така Исус, Човешкият Син с… Още »

стамен кривошиев

@Антон Димитров ……………, Кой може да бъде Господар на съботата, освен Този, Който я е създал? Може ли да си господар на нещо, което друг създава и друг поддържа. Исус винаги е бил 100% Бог, включително и през тези 33 години от земния си живот.За мен това е отговорът на единия въпрос. “Съботата е направена за човека, а не човек за съботата”. Нали по този текст дискутираме? Не вярвам, че Вашето тълкувание на текста е следното: “Съботата не е задължителна за съблюдаване, въпреки, че в самата Библия са дадени указания за нейното освещаване /примерно в Исая, глава 58/, защото човекът… Още »

Сашо Дайнов

Защо разделяте закона на части които отпадат и които остават? Никъде в Стария завет закона не е разделян на части а е едно цяло. Много ясно е казано в Новия завет, че Мойсеевия закон е отпаднал след Христовата смърт. Говори се за целия закон такъв какъвто е даден на планината Синай. Иначе, онези които все още са под закон, трябва да спазват целия закон а не само части от него. Тоест, трябва да се обрязват и да пазят същите празници както евреите. Ако съгрешат само във едно нещо от закона, биват виновни в целия закон. Така пише в Новия завет,… Още »

стамен кривошиев

@Сашо Дайнов, Гражданското законодателство на Израил няма как да е повече валидно за Божия народ днес, тъй като старозаветният Израил просто вече не е….Божий избран народ /Мат.21:43/. Божият народ днес вече не съставлява една държава, а е разпръснат по целия свят. Това го знаем всички, нали така? И ако следваме твоята логика, значи трябва да приемем, че абсолютно всичко, казано чрез Мойсей вече не е валидно и просто трябва да го зачеркнем. Вече няма чисти и нечисти животни. Това, което не е било здравословно тогава, вече изведнъж е станало здравословно. Функциите на човешкия организъм някакси са се променили от само… Още »