Природата на пророчествата – III

Начало/Други доктринални и библейски въпроси/Природата на пророчествата – III

Очила с черни рамки поставени върху отворена БиблияАко има критерий за разпознаване на истинския пророк, който да бъде посочен дори от хора непознаващи Библията, това е изпълняемостта на пророчествата на този пророк. Дори незапознатият с библейското учение за пророците човек лесно може да стигне до извода, че ако един пророк е истински, неговите пророчества трябва да се изпълняват. До извеждането на този критерий не се стига само по логически път. Той си е напълно библейски:

“Но пророк, който дръзне да каже от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем, коя дума Господ не е казал? Когато някой пророк говори от Господното име и думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил. Пророкът я е говорил надменно, да се не боиш от него” (Втор. 18:20-22).

От анализът, който направихме в статиите Природата на пророчествата – I и Природата на пророчествата – II, разбрахме, че в този текст не се разкрива всичко относно природата на пророчествата правени от Божиите пророци. Пророк Еремия дава още информация по въпроса, като обяснява, че когато в тях има място за отговор от страна на хората, към които пророчествата се отправят, тези пророчества стават условни.

И все пак, има ли пророчества, за които да сме абсолютно сигурни, че в тях не е оставено място за отговор от страна на човека и които би трябвало да се изпълнят и ще се изпълнят така, както са казани? Да се опитаме да разберем още нещо за природата на библейските пророчества.

1. Кой приемал пророчествата за безусловни?

Схващането, че библейските пророчества и Божиите обещания са безусловни, не е нещо ново. То съществувало и по времето на Еремия. Но сигурно ще се изненадаме, като разберем, кой точно вярвал в безусловността на пророчествата:

“Словото, което дойде към Еремия от Господа казвайки: Застани в портата на дома Господен, та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, които влизате през тези порти, за да се преклоните на Господа. Така казва Господ на Силите, Израйлевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, и Аз ще ви утвърдя на това място. Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това” (Ерем. 7:1-4).

Отстъпниците в Юда, които предизвикали Божието проклятие над царството си, отивали в Божия храм да се покланят на Йехова. Те вярвали, че пророчеството на Исая за благословението на Ерусалим е безусловно и че каквото и да правят те, както и да живеят, какъвто и да е моралът им, Ерусалим и храмът ще останат защитени от Бога и непокътнати. Дотолкова били убедени, че нищо не може да се случи с храма, че го превърнали в свое упование (ст. 14).

Пророк Еремия бил инструктиран от Бога да им каже, че такова интерпретиране на пророчеството на Исая е лъжливо и така те вярвали в лъжливи думи (ст. 4). Това нямало да им помогне:

“Ето, вие уповавате на лъжливи думи, от които няма да се ползвате” (ст. 8).

Единственото, което можело да ги опази и утвърди като народ, е те да поправят пътищата и делата си (ст. 3). Така че и в тази вест на Еремия проличава условността на пророчествата:

“Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си, ако съдите съвършено право между човека и ближния му, ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша повреда, тогава ще ви направя да живеете на това място в земята, която дадох на бащите ви от века и до века” (Ерем. 7:5-7).

Ето как разбирането на Еремия за условността на пророчествата се противопоставило на разпространеното по негово време разбиране, че те са безусловни. Зад това разбиране на народа стояли фалшивите пророци. Ето какви били вестите им:

“На ония, които Ме презират, винаги казват: Господ рече: Ще имате мир, и на всекиго, който ходи по своето упорито сърце, казват: Няма да ви постигне зло” (Ерем. 23:17).

“Пророците ти видяха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, но видяха за теб лъжливо наложени и прелъстителни пророчества” (Плач. Ерем. 2:14).

Фалшивите пророци били убедени, че верността към завета с Йехова няма отношение към изпълнението на обещанията Му. Така че в крайна сметка хората, които учели народа, че всички пророчества на Божиите пророци непременно подлежат на изпълнение, каквото и да се случи, били фалшивите пророци. Еврейският теолог Мартин Бубер казва в тази връзка:

“Лъжепророците говорели единствено за вестта на Исая, като пренебрегвали условието присъщо на всяка пророческа вест на спасение. Те превърнали обещанието към Израил дадено при условие, че вярно изпълни призванието си, в безусловно обещание за вечна сигурност” (цитиран в “Сблъсъкът при Армагедон”, с. 86).

Вярата в безусловността на пророчествата не е нещо ново. Историята е записана да ни предупреди да внимаваме, когато оформяме възгледа си за природата на библейските пророчества.

Всъщност не е толкова странно, че фалшивите пророци по времето на Еремия вярвали, че пророчествата са безусловни. Те били пророци също като ханаанските, срещу които Мойсей предупреждавал – пророци, у чиито пророчества, поради липсата на морален елемент във вестите им, няма и елемент на условност.

В нашето съвремие склонни да възприемат пророчествата като безусловни предсказания са консервативните евангелски общества, които са изявени футуристи.

2. Ролята на апокалиптичните пророчества.

Както вече разбрахме от статията Природата на пророчествата – II, поради наличието на морален елемент в пророчествата на Божиите пророци, е съвсем естествено да има и елемент на условност в някои от тях. Двата елемента вървят заедно. Господ обещава просперитет на Израил, ако той е послушен на завета с Него. Ако не е, ще последва проклятие и страдание.

Този вид пророчества се появявали като проповеди и поучения на народа, също както и другите предсказания, в които не се очаквала някаква ответна човешка реакция. Всички те влизат в групата на класическите пророчества, а пророците, които ги произнасят, се наричат класически пророци. Те са повече проповедници, отколкото писатели. Техните пророчества са много конкретни и посочват греха ясно и разбираемо.

Както вече споменахме, има и пророчества правени от класическите пророци, при които не се очаквала някаква реакция от страна на хората, което означава, че там не можем да търсим елемент на условност. Такива са например пророчествата за идването на Месията или друг цар (например Кир) или в известен смисъл някои от пророчествата за Господния ден. Все пак повечето от тези предсказания не касаели особено голям период от време. Като че ли се явява необходимостта от едно представяне на историята до самия й край така, както ще се случи – развитие неповлияно от решенията или състоянието на Божият народ или на хората въобще.

Така възникват един друг, по-специфичен вид пророчества – т.нар. апокалиптични пророчества (намираме ги в по-голямата част от книгите Даниил, Захария и Откровението и в някои части на Езекиил). Те са много малко като обем (на фона на всички библейски пророчества) и представят случващото се лишено от условности. Апокалиптичните пророци са повече писатели, а не говорители. Техните вести са изпълнени със символизъм и трябва постоянно да се четат, за да бъдат разбрани.

Интересното е, че първата апокалиптична книга – книгата на пророк Даниил – възниква около времето на пророк Еремия – време на голямо отстъпление на Юда и последвало проклятие от Бога. Това е бил подходящият момент да се появи един по-различен вид литература, при която се разкрива развитието на световната история от онова време до самия край – развитие, което не е обвързано с човешката реакция, а описва нещата така, както в действителност ще се случат.

При сходна ситуация възниква и книгата Откровение. До времето на разрушението на Ерусалим новозаветните писатели са давали предсказания за Второто пришествие на Христос следвайки схемата за Господния ден на класическите пророци и обвързвайки Пришествието с разрушението на Ерусалим. Интересното е, че това разрушение се е случило, но не и Пришествието. Това трябва да е провокирало объркване и въпроси у ранните християни. Затова подобно на книгата Даниил възниква и книгата Откровение – да представи развитието на историята от онова време до Пришествието без елемента на условността.

3. Сравнение на езическите и библейските пророчества.

След като въпросът за природата на библейските пророчества е толкова обхватен, какво точно е искал да постигне Мойсей посочвайки изпълняемостта на пророчествата като критерий за разпознаване на истинския пророк? Нека да прочетем пак този текст:

“Но пророк, който дръзне да каже от Мое име дума, която Аз не съм му заповядал да говори или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем, коя дума Господ не е казал? Когато някой пророк говори от Господното име и думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил. Пророкът я е говорил надменно, да се не боиш от него” (Втор. 18:20-22).

Тук целта на Мойсей е да открои Божиите пророци от езическите. Прави го не като се впуска в обстойно разглеждане на всички характеристики на Божиите пророци и техните пророчества, а като поставя на една и съща плоскост езическите и Божиите пророци; като ги сравнява по един същи показател – даването на предсказание, при което не се очаква хората да отговорят. (Защото в крайна сметка точно такива били езическите пророчества.) Така че тук Мойсей дава отговор на въпроса: “Какво се случва с езическите пророчества, при които няма възможност за отговор от страна на човека и какво се случва с тези пророчества на Божиите пророци, при които също няма очакване за отговор от страна на човека?” Когато става дума само за това, да се предскаже бъдещето, пророчествата на Божиите пророци се различават от езическите по това, че те се изпълняват, а езическите не се изпълняват. Изпълнимостта на пророчествата е указание, дали един пророк е от Бога или не е. И съвсем разбираемо – само Господ има способността да види ясно бъдещето и да го представи така, както ще се случи, независимо от човешкият отговор:

“Изявете и приведете ги. Да! Нека се съветват заедно. Кой е прогласил това от древността? Кой го е изявил от отдавнашното време? Не Аз ли Господ? И освен Мен няма друг бог, освен Мен няма бог праведен и спасител” (Исая 45:21)

“Помнете предишните неща от древността, защото Аз съм Бог и няма друг. Аз съм Бог и няма подобен на Мен, Който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща. И казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко що Ми е угодно” (Исая 46:9, 10).

“Затова от древността ти обявих тия неща, преди да станат прогласих ти ги, да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми и излеяното ми ги заповяда” (Исая 48:5).

Разглежданото сравнение на предсказанията правени от езическите и от Божиите пророци е само част от въпроса за природата на пророчествата и не изключва възможността Божиите пророци да дават предсказания отворени към човешката реакция, което да ги облече в условност.

4. Дефиниции за яснота.

Формулирайки изводите от това изследване върху природата на пророчествата можем съвсем условно за яснота да определим разглежданите аспекти на пророчеството по следния начин:

1) Когато вестите на пророците се простират отвъд просто едно предсказване на бъдещето и имаме очакването на Бога към хората да отговорят с някакво решение, тогава говорим за пророчество. Тези пророчества са условни. Това са някои от класическите пророчества.

2) Когато вестите на пророците представляват предсказване на бъдещето, в което от човека не се очаква да отговори по някакъв начин, тогава говорим за предсказание. Те са безусловни. В тази група влизат някои от класическите и апокалиптичните пророчества. Затова в този смисъл съвсем спокойно можем да кажем, че всички предсказания в Библията са безусловни.

Съзнаваме, че тези определения не са напълно точни, но те дават по-ясна представа за динамичността на темата за пророчествата и обхватността на тяхната природа.

Текстът от Втор. 18:20-22 е недостатъчен да разкрие цялата природа на библейските пророчества, нито може да бъде използван като доказателство срещу условността на някои пророчества. В тези пророчества, в които може да има отговор от страна на човека, присъства елемент на условност. Разграничаването на класическите от апокалиптичните пророчества е много полезно за по-доброто разбиране на природата на библейските пророчества.

13
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

7 Comment threads
6 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
стамен кривошиев

Въпрос: Защо смяташ, че по-голямата част от книгата на пророк Захария се състои от апокалиптични пророчества?
Би ли си послужил с примери?

стамен кривошиев

Текст на статията: „Така възникват един друг, по-специфичен вид пророчества – т.нар. апокалиптични пророчества (намираме ги в по-голямата част от книгите Даниил, Захария и Откровението и в някои части на Езекиил). Те са много малко като обем (на фона на всички библейски пророчества) и представят случващото се лишено от условности. Това е бил подходящият момент да се появи един по-различен вид литература, при която се разкрива развитието на световната история от онова време до самия край – развитие, което не е обвързано с човешката реакция, а описва нещата така, както в действителност ще се случат.” Точно това е дефиницията за… Още »

стамен кривошиев

Напълно съм съгласен с последния текст, който си написал. От него става ясно, че понякога не е толкова лесна и проста работа да се определи вида на едно пророчество. В един аспект то може да изглежда апокалиптично, в друг аспект- класическо. Според мен, не е и толкова важно да се определя от точно какъв вид е. Важното е да можем да разпознаем символиката и различните приложения на пророчеството. Основното предназначение на книгата на Захария е преди всичко да окуражи завръщащите се от плен израилтяни, като ги увери, че заветът все още е в сила и те все още могат да… Още »

стамен кривошиев

Ники Димов: „Колкото по-назад се връщаме към този оригинал, толкова по-осъществима е била тази идея – например според Божия план с евреите описан във Второзаконие. Дори до времето на Исая той все още е бил възможен в тези си първоначални очаквания………… Зах. 12:10 не отменя по никакъв начин първоначалната идея на Бога Месията да бъде приет от народа и Той да умре в светилището само поради раздялата Му от Отец поради греха, както службите в скинията посочват.” Ето още една твоя мисъл: Ники Димов: «Може би за един израилтянин да открие типологията в един текст не е било чак толкова… Още »

стамен кривошиев

Мисля, че от богословска г.т. си напълно прав. Не в това е възражението ми. Вярно е,че в Стария завет се откриват две линии, свързани с пророчествата за Месия. Идеята ми беше, че на практика това не е много лесно да се установи, когато историята не е пред очите ни. Днес историята е пред очите ни и пак са малко хората, които го разбират по начина, по който ти го разбираш. А за израилтянина, живял по времето на пророк Захария, не мислиш ли, че е било още по-трудно? Книгата на пророк Исая е типичен пример за различни пророчества, свързани и с… Още »

стамен кривошиев

Не разполагам с исторически данни точно от този тип, но съм склонен да мисля, че и преди времетона Малахия е имало погрешни тълкувания на пророчествата. Винаги ги е имало. Що се отнася до първите християни, не съм убеден, че те са разбирали пророчествата на Даниил, например по начина, по който ние днес можем да ги разбираме. А и не е било нужно, защото това не са били специални вести, предназначени за тяхното време. Днес знанието за Библията следва да се умножава, както казва пророк Даниил /12:4/, което доказва, че не сме свидетели само на непрекъснат регрес в това отношение. Проблемът… Още »

стамен кривошиев

Ники Димов: “Когато в Дан. 12:4 се пророкува за увеличаване на знанието в последното време, се има предвид увеличаването на знанието по принцип. Ако прочетеш текста в различни преводи, ще видиш, че става дума за увеличаване на знанието, не на знанието за книгата Даниил конкретно.” Стамен Кривошиев: Това твърдение няма как да го докажеш. Не, че е чак толкова важно да го превръщаме в обект на ожесточен спор,но все пак трябва да сме коректни, когато говорим за текстове от Свещеното писание. Вярно е, че думите “за нея” са дадени в курсив, но целият контекст говори за “книгата”. Така,че въвеждането на… Още »