Божият народ на последното време – II

Начало/Други доктринални и библейски въпроси/Божият народ на последното време – II

Хора хванати за ръце около земното кълбоВ християнските среди днес съществува голямо разнообразие от разбирания за Божия народ. Те обхващат и двата полюса като започват с идеята, че Израел е все още народа на Бога и стигат дори до там, че в Християнската църква изобщо няма ясно откроен, видим народ на Бога, а че единствената църква на Бога е невидимата.

От статията Божият народ на последното време – I разбрахме, че всъщност Свещеното писание представя идеята за Божия народ по два начина. Има невидим Божий народ, към който принадлежат всички искрени последователи на Христос през вековете както и тези, които не познават Исус, но следват получената от Бога светлина в живота си. Има още и видим Божий народ, който е организиран и натоварен със специална небесна мисия. В Стария завет това бил Израил, но след като той отхвърлил Месията в лицето на Исус Христос, самият той трябвало да бъде отхвърлен и мястото му да бъде заето от Християнската църква.

Поради наличието на съвсем реална опасност и Християнската църква да бъде сполетяна от съдбата на Израил, се появила апокалиптичната книга Откровение, която със сигурен и непоколебим език представя, какво ще се случи с църквата до края на човешката история. Всъщност една от обстойно разгърнатите теми в книгата Откровение е нейната еклесиология – учението й за църквата; виждането й какво представлява Божия народ. Затова и отделя достатъчно място да опише Божия народ от времето на Исус до Пришествието, а дори и след това. Именно тази книга описва видимия Божий народ в самия край на времето – народът на остатъка. Според Откровението в последното време Бог ще има не само невидима църква, но и видима, която ще е натоварена с изключително специална мисия.

Видимата църква на Бога от последното време е представена на различни места в Откровението по няколко начина, използвани са различни картини. Както много често става, когато сглобим отделните парчета, можем да придобием представа за цялата картина и да имаме една балансирана концепция за църквата, която ще посрещне Исус. Това ще ни помогне и да идентифицираме правилно народът на Бога на последното време, което е изключително важно. Нека да разгледаме тези картини една по една.

1. Останалите от потомството на жената.

В Откр. 12 гл. се описва Божият новозаветен народ в контекста на гоненията, които трябва да преживее от страна на Сатана. Те започват още с раждането на Спасителя (ст. 1-5), минават през Средновековието, когато Христовата църква е трябвало да се крие (ст. 6, 13-16) и завършват с обекта на сатанинските атаки в последното време:

“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус; и змеят застана на морския пясък. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена” (Откр. 12:17-13:1).

Цариградският превод е по-точен тук:

“И прогневи се змеят върх жената, и отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово. И застанах на песъка морски, и видех звер, който възлезваше от морето, който имаше седем глави и десет рога; и на роговете му десет корони, и на главите му имена богохулни” (Откр. 12:17-13:1 – ЦП).

Потомъкът на жената – мъжкото дете, което тя родила – бил заплашен, но в крайна сметка бил грабнат и занесен при Бога. Самата жена претърпяла гнева на Сатана и била принудена да се крие в пустинята. Установяваме обаче, че тя има и друго потомство. Сега Сатана е насочил всичките си усилия към останалите от потомството й. Той ги мрази, защото те носят нейните характеристики – те са нейни деца и в тяхното лице той всъщност вижда… нея. Две от тези характеристики са от особена важност:

– Пазенето на Божиите заповеди.

– Свидетелството Исусово.

Изглежда, че точно тези характеристики на останалите от потомството на жената вбесяват Сатана, защото този път той предприема една по-различна стратегия, за да ги унищожи. Използваната гръцка дума “отиде” в Откр. 12:17 означава “отиде надалеч”. Казва се, че той отишъл да воюва с останалите от потомството, а като че ли бяга много надалеч. Защо? Защото това е последната битка и тя е много важна. Затова отива за поддръжници. И Йоан вижда, от къде идват тези поддръжници. Той застава на морския пясък и вижда един звяр да излиза от морето (Откр. 13:1-10). Стоейки все още на морския пясък, на границата между морето и земята, той вижда втори звяр, но този път той не излиза от морето, а от земята (и който е наречен по-късно лъжепророк):

“И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей” (Откр. 13:11).

Това са силите, с които змеят прави съюз – едно сатанинско триединство на змей, звяр и лъжепророк (Откр. 16:13), което ще иска да победи останалите от потомството на жената. Това, че те носят характеристиките на жената и по-специално, че пазят Божиите заповеди и имат свидетелството Исусово, явно ги прави силни и затова змеят търси подкрепа в други зли сили, за да могат заедно да победят остатъка.

Спазването на Десетте заповеди няма да е много популярно в края на времето. Сатана е успял да измами целия свят, че те не са валидни или най-малкото подлежат на промени. Но една група хора обърква плановете му като заявява ясно на света, че всичките Десет Божии заповеди са непроменими и валидни за човечеството. Тази група хора е Божият народ на последното време – народът на остатъка. Хората принадлежащи към него ще спазват всичките Десет заповеди на Бога.

Освен това Божият народ на остатъка държи свидетелството Исусово. Изразът “свидетелството Исусово” се появява шест пъти в Откровението (1:2, 9; 12:17; 19:10; 20:4) и по принцип може да се преведе както “свидетелството за Исус”, така и “свидетелството на Исус” (“свидетелството Исусово”), но доказателствата клонят към втория превод като по-приемлив за Откровението.

Едно сравнение на Откр. 19:10 с 22:9 свързва свидетелството Исусово с пророческата функция. Отново ще използваме Цариградския превод като по-точен:

“И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово: поклони се Богу; защото свидетелството Исусово е духът на пророчеството” (Откр. 19:10 – ЦП).

“И каза ми: Внимавай да не сториш това; защото аз съм съслужител твой и на твоите братя пророците, и на тези които пазят думите на тази книга: поклони се Богу” (Откр. 22:9 – ЦП).

Да сравним паралелните изрази в двата стиха:

Сравнение на стихове доказващо, че свидетелството на Исус е Духът на пророчеството.

Очевидно тук тези, които имат свидетелството Исусово, са пророците и изразът “свидетелството Исусово” трябва да се отнесе към пророческата функция. Единият от разглежданите текстове дори съдържа цялата тази идея:

“И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово: поклони се Богу; защото свидетелството Исусово е духът на пророчеството” (Откр. 19:10 – ЦП).

Въпросът за свидетелството Исусово може да бъде разглеждан от още много перспективи, но винаги се стига до проявата на пророческата дарба. Така успяваме да дефинираме и другата характеристика на народа на остатъка – наличие на пророческа дарба. Остатъкът издига Божието слово и истински проявява Дара на пророчеството (1 Кор. 12:7-11; Ефес. 4:11). Това означава, че сред Божия народ на последното време не само трябва да има пророк, но и че разбирането на пророчествата на Библията и специално на книгата Откровение ще бъде част от характеристиките на този народ.

Така че последната църква ще издига Божия морален закон и ще има действието на пророк в средата си. Това, че сме на прав път правейки този извод, е и фактът, че в Свещеното писание пророческото служене е обвързано със спазването на Божиите заповеди. Отношението към Божиите заповеди (спазването или неспазването им) има отношение към пророческото служене:

“Дето няма пророческо видение людете се разюздват, а който пази закона е блажен” (Пр. 29:18).

Мисията на пророка е да разкрива Божията воля на хората. Съвсем естествено ще е, ако една от основните задачи на пророците е грижата за спазването на Божия закон, който е израз на Неговия характер и воля към хората:

“Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израил и Юда казвайки: Върнете се от злите си пътища и пазете Моите заповеди и Моите повеления съвършено според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си пророците” (4 Царе 17:13).

Пророческото служене, което ще се среща в народа на остатъка, ще има за цел да издигне важността и задължителността на Божия закон в един свят, който го потъпква.

Народът на остатъка се описва и в Откр. 13 гл. Изразът “да воюва против”, който се използва в Откр. 12:17 (“отиде да воюва против останалите от нейното потомство”), се използва и в Откр. 13:7:

“И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ” (Откр. 13:7).

Тук остатъкът е представен в борбата му със звяра от морето и е наречен “светиите”.

Макар и остатъкът да не е назован специално в Откр. 13:11-18, където се говори за звяра от земята, се подразбира, че той е тези хора, които не се покланят на звяра от морето или на неговия образ и които не приемат белега му; които търпят заплаха от икономически бойкот и от смъртен указ.

2. Трите ангела.

Описанието на Божия народ от последното време продължава. Картината става все по-пълна и ясна, защото Откровението ни представя същия този народ на друго място и то още по-подробно, което ще премахне всяка трудност в идентифицирането му.

Малко преди да се стигне до описанието на Второто пришествие в Откр. 14:14-20, се представя една вест, с която земните жители трябва да бъдат запознати, преди да дойде Пришествието:

“И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус” (Откр. 14:6-12).

Очевидно тази вест има пряко отношение към последното време, защото е последната и може да ни каже нещо и за последния Божий народ.

Според видението на Йоан тези вести се проповядват от три ангела. Какво трябва да означават те? Бързо се забелязва, че тези три ангела са различават от обичайното описание на небесните същества в Писанието, според което Божиите ангели носят вести на определени хора и след това си заминават. Докато тези тримата проповядват своите вести из целия свят – те летят посред небето и проповядват с висок глас на всички хора по земята.

Защо тук Откровението излиза от обичайната представа за ангелите в Библията? Може би защото тук ангелите са символи. Целият контекст е символичен. Дори описанието на Пришествието е облечено в символи – хвърляне на сърп, който обира земната жетва. Би следвало да приемем, че и ангелите проповядващи тези три вести също са символи.

По-интересното е, че единствено книгата Откровение използва фигурата “ангел” като символ. На другите места в Писанието ангелите са представени като реални, небесни същества, но никога като символи, докато в Откровението ангелът може да бъде и символ. Следователно, когато търсим значението на символа на ангелите в Тройната ангелска вест, не можем да се позоваваме на другите части на Писанието, а сме длъжни да се ограничим само с Откровението. А за съжаление то не посочва директно някакво обяснение на този символ. Но все още имаме някои възможности.

А) В Откр. 2 и 3 гл. срещаме една особена употреба на фигурата “ангел”. Вестите на Исус, които Той отправя към седемте църкви от Мала Азия (Откр. 1:11), са вести отправени към ангелите на тези църкви. В развитието на тези вести виждаме, че навсякъде ангелите се идентифицират със самите църкви.

За да проверим това, не е нужно да ходим по-надалеч от самото начало, първата вест, вестта към Ефеската църква:

“До ангела на Ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли (а не са) и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си, от къде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при теб [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш” (Откр. 2:1-5).

Тук Исус се обръща към ангела на Ефеската църква, но може ли един истински ангел да бъде похвален, че не се е уморил или още повече да бъде изобличаван, че е оставил първата си любов и че трябва да се покае? Тези изказвания имат смисъл, само ако тук ангелът бива идентифициран с църквата.

Тук имаме първата насока, че фигурата “ангел” в определен контекст на Откровението може да означава “църква”.

Все пак вестите към седемте църкви са в писмената рамка на Откровението – тук нямаме апокалиптична символика, а по-скоро стил подобен на класическото пророчество. Затова ни е нужно нещо повече, за да сме сигурни, какво означава символа на ангелите в Тройната ангелска вест.

Б) Когато Откровението не ни дава конкретен ключ за тълкуването на някакъв символ, би трябвало самото видение и неговия контекст да ни насочат, как да тълкуваме този символ. Ние сами трябва да го намерим водейки се от идеята и логиката на самото видение. За да не се дава тълкувание на символа в самата книга, значи авторът допуска, че той лесно може да бъде разбран, ако читателя се води от самото видение.

Например, при Тройната ангелска вест ситуацията е следната – един ангел проповядва благовестието по целия свят, към него се присъединяват още два и тогава идва края (Откр. 14:14). Познаващите Свещеното писание веднага ще се досетят, че и на едно друго място в него се казва, че благовестието ще се проповядва навсякъде и след това ще дойде края:

“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).

Кой според този стих ще проповядва благовестието по света? Ангелите ли?

“Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:18-20).

Значи точно преди да дойде края, благовестието ще се проповядва по целия свят от последователите на Христос, от Неговия народ на земята. Всъщност, в Библията благовестието се проповядва от хора, от Божия народ. Ангелите имат своето място (защото те са “служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” [Евр. 1:14]), но всъщност Господ е поверил проповядването на благовестието на хора.

Така че когато четем Тройната ангелска вест, не можем да приемем нищо друго, освен че вестта се проповядва от хора. Ангелите символизират едно религиозно движение. Нещо повече. Появата на тези ангели един след друг, отправянето на специфични вести до всички хора, самата фигура “ангел” – всичко това говори за нещо много добре организирано и хармонично. Съвсем явно тук се говори за един организиран Божий народ на последното време – не спонтанен или хаотичен, а ясно организиран и действащ целенасочено в своята мисия.

Изключителната специфика на трите вести, които ангелите проповядват, са ясно открояващи се характеристики на народа на остатъка, които превръщат задачата в идентифицирането му повече от лесна.

Първата ангелска вест призовава света към покаяние предвид започналия в небето Изследователен съд и към покланяне единствено на Създателя, включително чрез спазване на съботата от Четвъртата заповед. Това е една вест приканваща към възстановяване на истинското поклонение пред Бога.

Втората ангелска вест обръща внимание на отстъпничеството от чистата библейска истина на популярните църкви, посочва опасността на незаконния пред Бога съюз между църква и държава и застава срещу всички форми на поклонение произлезли от хора.

Третата ангелска вест предупреждава срещу налагане на света на религиозни учения чрез помощта на държавата, така че всеки човек ще трябва да избере, дали да се поклони на Бога или на човешки авторитети. Тази вест представя и крайния резултат от направения избор.

Описанието на Божия народ от последното време чрез символите на три ангела се намира в централното видение на книгата. То представя един победоносен народ, чрез който Господ ще изпълни плана Си за информирането на тази земя относно случилото се на кръста и належащите нужди на последното време. В лишената от “ако” символика се описва един народ, който проповядва по света една специфична вест в края на земната история. Ясната и крайно отчетлива, конкретна вест дават на този народ деноминационни характеристики, което ни позволява не само да го определим като видимия Божий народ на земята, но и да разберем, кой точно е той.

3. Запечатаните с Божия печат.

Въпреки, че вече разгледахме едно изключително подробно описание на остатъка – видимият Божий народ на последното време, което само по себе си е достатъчно, за да го идентифицираме правилно, ще останем изумени като разберем, че пророчеството на Откровението продължава с описанието на този народ.

В края на шестия печат се описва реакцията на нечестивите, които ще посрещнат Христос живи като Негови врагове:

“И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои?” (Откр. 6:15-17).

Враговете на Христос задават един въпрос, преди да бъдат унищожени от славата на завръщащия се Господ: “Има ли някой, който може да устои във великия ден на гнева на Агнето?” Този въпрос е толкова важен, че е отделена една цяла глава от Откровението, за да му се даде отговор. Всъщност той проличава още от началото на тази глава:

“След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог” (Откр. 7:1-3).

Това е отговорът на зададения от Исусовите врагове въпрос: “Да, има хора, които ще устоят в този ден на гняв – всеки, който носи Божия печат на челото си!” В началото на Откр. 7 гл. се описва процесът на запечатване на Божия народ, който трябва да се случи преди Пришествието.

Така стигаме до следващото описание на Божия народ на последното време – това са хората, на чиито чела ангелите на Бога слагат Неговия печат, преди да е изтекло благодатното време за човечеството и Господ да се е завърнал. Това ги прави Негова собственост, те са се оприличили на Него и затова могат да минат успешно през предстоящата скръб.

Предвид ясните указания на Библията, че Божият печат се съдържа в Четвъртата заповед на Декалога, можем да идентифицираме и видимата страна на Божия печат, което се явява следващата характеристика на Божия народ на последното време – спазването на съботата от Четвъртата заповед. Точно така, народът на остатъка ще освещава съботния ден според казаното в Писанието, ще призовава света също да го прави според Първата ангелска вест и точно това ще е видимата страна на неговото запечатване и подготвяне за последния конфликт.

“Но чакай малко!”, ще каже някой. “Не е ли всичко това прекалено идеалистично описание на този народ? Наистина ли всичко с него е перфектно?” Естествено, че не! Това описание обаче казва, че независимо през каква криза минава този народ, той ще изпълни задачата, за която е призован. А такива кризи ще има! Както вече посочихме, в Откр. 12:17 освен че се дават някои конкретни характеристики на същия този народ (които ни убеждават, че трябва да го търсим в една конкретна деноминация), се казва, че именно тези негови характеристики го превръщат в обект на сатанинския гняв и именно той е причината за оформяне на едно сатанинско триединство в края на времето (Откр. 12:17-13:18). Това ще рече, че този народ функционира във всичко друго, само не и в лесна обстановка. А когато си подложен на такива силни и премислени атаки от един толкова силен противник, няма как да не стигнеш до някаква криза.

Божият печат поставен на челото има обаче и друго предназначение и то също много ясно показва сложността на положението на народа на остатъка. Позовавайки се на описанието на петата тръба (Откр. 9:1-12), която говори за същото време, в което последният Божий народ живее и в което те получават Божия печат на челата си, разбираме, че това е времето на триумфиращия секуларизъм (светско мислене), който трови умовете, представите и ценностите на земните жители. Божиите люде могат да бъдат предпазени от духа на секуларизма само чрез Божият печат на челата им:

“Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си” (Откр. 9:4).

Въпреки, че Божият печат в лицето на освещаването на съботата предпазва Божия народ от отровата на светския дух и мислене, той му се отразява. Добрата новина е, че в крайна сметка мястото на всеки, който е устоял и е получил Божия печат на челото си, е на небето (Откр. 14:1-5).

4. Лаодикия.

Разглеждайки проблемите около народа на остатъка достигаме и до друга негова характеристика – Лаодикия. Всъщност това е първото описание на този народ в Откровението, което се намира в първото видение на книгата – видението за седемте църкви. Лаодикия е последната от седемте църкви, което ни задължава да я приемем като… последната църква. Ето какво представлява вестта към нея:

“До ангела на Лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мен злато, пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам. Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен. На този, който победи ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отец Си на Неговия престол. Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите” (Откр. 3:14-22).

Това е едно смущаващо представяне на църквата на последното време. Апостол Павел описва духа, който ще царува преди Пришествието и който ще засегне и вярващите:

“А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (2 Тим. 3:1-5).

Явно, че една от големите борби на Божия народ на последното време ще е тази със собственото му духовно състояние. Той не може достатъчно добре да осъзнае нуждата си от Спасителя. Затова Верният Свидетел го подканва да приеме дара на Неговата благодат и да преживее спасението Му. На тази църква е дадено едно от най-великите обещания не само в Откровението, но и в цялата Библия:

“На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отец Си на Неговия престол” (Откр. 3:21).

Никога не бива да забравяме, че тук състоянието на Божия народ на последното време е представено чрез състоянието на една малоазийска църква от I-ви век – църквата в гр. Лаодикия. Чрез вестите към други малоазийски църкви от I-ви век се описват периодите на християнската история от времето на Исус и апостолите до Второто пришествие. Без голямо усилие можем да заключим, че не е възможно няколко локални църкви от апостолско време (най-силния период на християнството) да опишат с подробности цели периоди от толкова динамичната и разнообразна история на християнската църква през вековете минаваща през големи върхове и големи падения. Особеностите на тези църкви от I-ви век могат единствено да дадат някакви насоки, какво ще се случи в тези периоди, но не и цялата истина по въпроса. Затова, за да придобием по-добра представа за тях, е нужно да ползваме и други източници.

Същото важи и за последната църква – Лаодикия. Така че, когато изследваме въпроса за Божия народ на последното време, не можем да стоим само на вестта към Лаодикия, защото тя не единствената страна на последната църква. Длъжни сме да разгледаме и другите текстове говорещи за същия този народ на края. За да имаме едно балансирано виждане за църквата в края на времето, трябва да сглобим цялата картина.

Всъщност в това пророчество описанието на последния видим Божий народ не е непроменимо – тук нямаме използване на апокалиптичен език, което означава, че никой не бива да губи надежда за състоянието на тази деноминация. Апокалиптичният език, който е използван в най-обстойното описание на този народ (Откр. 12:17; 14:6-12), гарантира триумфа на този народ независимо от кризите, през които минава.

5. Идентифициране на народа на остатъка.

Специфичните и изключително детайлни характеристики, с които е описан Божият народ на остатъка, не ни позволяват да го разширим до разнообразни християнски деноминации, тъй като при тях необходимите критерии като цяло не се проявяват. Въпреки че идеята за остатъка не отрича съществуването на невидимата църква, би трябвало да го търсим в една конкретна деноминация. Народът на остатъка, който особено предизвиква гнева на Сатана, представлява видима група хора. Макар и не всеки, който е формално част от тази група, да е автоматично истинска част от нея, можем да твърдим, че народът на остатъка има своите ясни очертания като деноминация и учение.

В книгата Откровение имаме едно толкова подробно и ясно описание на народа на остатъка, че изобщо не представлява проблем да го идентифицираме. Просто трябва да попитаме: Коя християнска църква спазва Десетте Божии заповеди, включително и съботата от Четвъртата заповед, има в средите си пророк, отделя специално внимание на пророчествата на Библията, а също така проповядва Тройната ангелска вест по света?

Не е трудно да се отговори на този въпрос, нали? Църквата на адвентистите от седмия ден разпознава себе си в това описание на Откровението. Самото дело на Адвентната църква, самото й съществуване е доказателство, че тя е визираната в Тройната ангелска вест. Мисията на Адвентната църква е следната: “Да прогласим до всички хора вечното евангелие в контекста на Тройната ангелска вест от Откр. 14:6-12”. Затова и не се притесняваме да се разпознаем в тази вест.

Адвентистите от седмия ден вярват, че макар църквата им да има ограничения и несъвършенства, тя носи отличителните черти на остатъка от Откр. 12-14 гл. и следователно представлява видимата Божия църква на остатъка в края на времето. Проявата на пророческата дарба в средата й Адвентната църква вижда в служенето и писанията на Елън Уайт, както и в особения принос, който църквата има в тълкуването на книгите Даниил и Откровението.

Деноминацията признава, че е призована да живее според идеала представен в Писанието, както и да кани мъже и жени от всички народи, племена и езици да се присъединят към Божия остатък. Това не означава, че всеки адвентист от седмия ден е спасен, нито пък отрича, че Бог има верни чада в други деноминации и религии, които Той желае да доведе до истинско поклонение и радостна подготовка за Второто пришествие на Исус. Призивът да се напусне Вавилон (Откр. 18:4) е отправен именно към тези вярващи.

Точно защото Църквата на адвентистите от седмия ден носи характеристиките на остатъка, тя би трябвало да е наясно със своята идентичност и да е изпълнена с радост и с Божията сила да прогласява вечното благовестие. Комплексът за малоценност, както и чувството на фалшива гордост са еднакво неподходящи. Божията църква винаги е Негова само поради благодатта Му.

6. Видимата и невидимата църква.

Дали толкова ясното описание в Откровението на видимата църква на Бога на последното време означава, че тя е единствената, която ще съществува в края? Наличието на видима църква не премахва наличието на невидима. Откровението има какво да каже и по този въпрос. То описва като Божий народ и искрените последователи на Исус, които не само че са извън народа на остатъка, но са дори и част от Вавилон. Ще дойде обаче момент в самия край, когато те ще бъдат призовани да го напуснат:

“И чух друг глас от небето, който казваше: ‘Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й, защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди'” (Откр. 18:4, 5).

Призивът няма голям смисъл, ако човек не знае, къде да отиде. Явно призованите да напуснат Вавилон трябва да отидат при тези, които нямат нищо общо с него – църквата на остатъка. Тогава ще се изпълни желанието на Исус, Добрия Пастир да събере всички Свои овце в кошарата Си (Йоан 10:16). И наистина, Новият завет ясно учи, че християните не могат да съществуват в самоналожена изолация (Евр. 10:24, 25; Деян. 2:46, 47). Вярващият се нуждае от църква, към която да принадлежи и която да го подкрепя.

Така че докато народът на остатъка проповядва Тройната ангелска вест по света, по-голямата част от Божия народ е все още извън него. В самия край обаче всички искрени ще чуят Божия призив и ще се присъединят към народа на остатъка, докато неискрените в неговата среда ще го напуснат. По този начин в самата кулминация на борбата между Христос и Сатана ще се получи ясно разграничение между служителите на единия и на другия. Това ще е едно уникално преразпределение съединяващо в едно последното поколение от видимия и невидимия Божий народ и очертаващо ясно кои са в редиците на Христовите врагове. При това положение – всеки взел своето решение “за” или “против” Бога и Неговата воля – Великата борба може да приключи чрез Второто пришествие на Христос.

7. Уникалността на народа на остатъка.

В описанието на последния видим Божий народ откриваме голяма разлика с динамиката на създаването на Израил като избран народ. И това не е, защото верността към Бога вече няма значение. Разбира се, че има – винаги е имала. Разликата е в това, че още с възникването си Израил е бил определен като народ на отстъпление – независимо от големите си привилегии този народ щял да се характеризира с постоянни отстъпления, като виждаме, че е стигнал дотам, че да отхвърли дори Месията. Докато същественото описание на последния видим Божий народ – народът на остатъка – е дадено около 2 000 години преди появяването му и то във стил, който Библията използва да опише нещата, които ще станат, без никакви условности. И той не е представен като отстъпник. Макар и да минава през кризи, в крайна сметка ще остане верен. Именно тази разлика между описанията на видимия Божий народ на Израил и видимия Божий народ на остатъка прави народът на остатъка УНИКАЛЕН.

Имайки предвид времето, в което се появява този народ (средата на XIX век), виждаме, че той възниква във времето на застой в Протестантската реформация. Един по един великите мъже на Реформацията придвижвали делото по възвръщане на библейските истини погребани през Средновековието, но за съжаление техните последователи винаги спирали да се движат по поетия курс. Затова след всеки застой се налагало да се появи нов реформатор, който да възстанови поредната библейска истина. Но и неговите последователи спирали до това, което той бил открил. Така реформирането на църквата от началото на този процес през XVI век ставало чрез въздигане на хора тук и там, чието дело постепенно замирало. В средата на XIX век обаче се появява реформатор, който вече не е една личност, а цяло движение на реформа, което има своите деноминационни характеристики. Именно тази разлика посочва, как ще трябва да се отразяват вече количествените промени. До средата на XIX век имаме личности, които подемат дело на реформа. На някои места последователите им стават много, но застиват в откриването на библейската истина. Затова се появява друга личност, за да възстанови поредната библейска истина и чийто последователи в началото са малцинство. От средата на XIX век това положение се променя. Реформата вече няма да е дело на отделни силни личности, а на едно цяло ДВИЖЕНИЕ. Предвид факта, че то е пророкувано хилядолетия преди появяването си със своите силно специфични характеристики и това, че се появява в изключително важен за човешката история момент – началото на Изследователния съд, вече трябва да приемем, че принадлежащите към това движение в своята цялост ще бъдат верен представител пред света на вестта, която разнасят. Идеите за оцеляване само на едно малцинство от този народ и за остатък в остатъка не съответстват на непоколебимото апокалиптично описание, с което този народ е представен. Естествено, че този народ ще минава през проблеми и кризи. Може дори в даден момент да стигне до сериозно отстъпление в мнозинството си, но тъй като това вече не е неговата съществената, уникална и неоспорима характеристика дадена чрез непоколебимия език на Откровението, неговата деноминационна цялост ще се запази. Този народ ще се доближи до характеристиките на Апостолската църква, която е представлявала в своето мнозинство видимия Божий народ от I век.

Книгата Откровение описва много подробно видимия Божий народ на последното време. Тя го нарича “остатъкът” и го определя като народ, който се стреми да спазва всичките Десет заповеди на Божия закон включително и Четвъртата; този народ има действието на пророк в средата си и проповядва една тройна вест на предупреждение и увещание по целия свят свързана със започналия Изследователен съд на небето и с предстоящата криза.

При идентифицирането на толкова много характеристики не е трудно да се установи, коя е църквата на остатъка, за която говори Откровението – Църквата на адвентистите от седмия ден.

7
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

3 Comment threads
4 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Мирослав Йонев

11:8 И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене. 11:9 После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си. Вие сте от тези пастири а те са Каттолици Протестанти и Православни заради ПРЕДАТЕЛСТВОТО ВИ ще ви се случи това Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. 3:16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. 3:17… Още »

Мирослав Йонев

Вие гледате Елън Уайт други Мормон други какви ли не глупости а Исус ЗАБРАВИХТЕ и не ми казвайте ча има пророци -има да но има и лъжливи.2:1 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. така че не гледайте нищо друго освен Исуса Разпнатия и Оживелия и ще живеете. 1:9 Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека… Още »

Мирослав Йонев

доста добре знам какви сте но май ти не разбра нищо от онова което беше писано изобщо не искам да говоря с такива като теб – ГОСПОД МЕ посъветва това- 26:4 Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. А това е за вас-1:16 И ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите ръце. знам че няма да разберете защото така е писано за вас-3:17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо,… Още »